Детето, родено на 9, 18 или 27 число, често носи в себе си необичайна комбинация от чувствителност, въображение, наблюдателност и силно отношение към хората. То може да изглежда по-зряло за възрастта си, да слуша внимателно разговорите на възрастните, да има собствено мнение по теми, за които никой не очаква едно дете да мисли, и да задава въпроси, зад които стои много повече от обикновено любопитство. Девятката не просто наблюдава света. Тя много често се опитва да разбере хората в него.
Това е дете, което може да бъде музикално, артистично, романтично и силно въображаемо. При някои деца творческата страна се проявява съвсем рано – чрез музика, рисуване, писане, театър, танци, разказване на истории или способност да имитират хората около себе си с удивителна точност. Те могат да забелязват начина, по който някой говори, жестовете му, изражението, особеностите в поведението и след това да ги пресъздадат така, че цялото семейство да се смее. Това не е просто талант за имитация. Зад него често стои много силна способност да наблюдават човешката природа.
Именно тази способност може един ден да ги насочи към изкуството. Актьорството, писането, музиката, живописта, фотографията и други творчески области позволяват на девятката да превърне всичко, което усеща и наблюдава, в нещо видимо. Но не е необходимо талантът ѝ непременно да се развие в артистична професия. Тези деца могат да проявяват способности и в науката, езиците, обществените науки или други области, които изискват широк поглед и способност да свързват различни идеи. Понякога точно множеството интереси създава трудност при избора на посока, защото детето може да бъде добро в повече от едно нещо.
Родителят не трябва прекалено рано да настоява девятката да реши „каква ще стане“. По-полезно е да ѝ даде възможност да опитва различни занимания и постепенно да открие кое не просто ѝ се отдава, а я кара да се чувства жива. Способността и призванието невинаги са едно и също. Едно дете може да бъде талантливо в дадена област и въпреки това да не изпитва истинска вътрешна връзка с нея.
Девятката често има нужда от свобода да изследва света. Пътуванията, новите култури, различните хора, книгите, историите и срещите с начини на живот, различни от познатото, могат да я обогатяват изключително много. Тя има потенциал да развие широк мироглед и сравнително лесно да приема хора, които са различни от нея. При тези деца често има естествено любопитство към непознатото и по-малка склонност да отхвърлят някого само защото не се вписва в общоприетото.
Това качество е ценен ресурс, но има и друга страна. Девятката може толкова силно да иска да вижда доброто в хората, че понякога да вижда не човека пред себе си, а потенциала му. Тя забелязва какъв би могъл да бъде той, какво добро има в него и какво вероятно стои зад лошото му поведение. Това е прекрасна основа за състрадание, но може да се превърне и в наивност.
Една от най-важните психологически задачи за това дете е постепенно да разбере, че да виждаш доброто в човека не означава да игнорираш поведението му. Някой може да има хубави качества и въпреки това да постъпва по начин, който наранява. Може да има причини за поведението си и въпреки това да носи отговорност за него. Може да бъде обичан и въпреки това да не бъде допускан прекалено близо.
Тази граница е особено важна за девятката, защото тя лесно идеализира.
Когато хареса човек, може да му приписва повече качества, отколкото реално е показал. Когато вярва в някого, понякога не иска да вижда сигналите, които противоречат на тази представа. А когато действителността най-накрая стане невъзможна за игнориране, разочарованието може да бъде много силно.
За родителя е изкушаващо да каже: „Аз ти казах.“ Но точно тогава детето има нужда от нещо друго. Да бъде научено как да преработи разочарованието, без да стигне до противоположната крайност – от „всички са добри“ до „на никого не може да се вярва“.
Истината обикновено е по-сложна. Хората могат да бъдат добри и да грешат. Могат да бъдат обичани и да разочароват. Могат да имат прекрасни качества и трудни страни едновременно. Да видиш цялостно човека е много по-зряло от това или да го идеализираш, или напълно да го обезцениш.
Това е един от големите уроци за девятката – да замени идеализацията с разбиране.
Тези деца могат да бъдат много чувствителни към грубостта и несправедливостта. Остър тон, унижение или жестоко отношение към по-слаб човек могат силно да ги засегнат. Те често застават на страната на този, който е бил обиден, не само защото смятат ситуацията за несправедлива, а защото действително преживяват болката на другия.
Тук родителят трябва да пази една много важна граница – емпатията не означава да поемеш всяка чужда болка върху себе си.
Девятката може да има склонност да преживява проблемите на приятелите си, да се тревожи за животни, хора, които страдат, или несправедливости, които дори не я засягат пряко. С порастването това може да се разшири към социални проблеми, бедност, войни, насилие, екология и всичко, което докосва силното ѝ усещане за човечност.
Това е прекрасно качество, ако детето постепенно се научи какво да прави с него. Иначе състраданието може да се превърне в емоционално претоварване.
Не можеш да спасиш всички.
Не си отговорен за всяка болка, която виждаш.
Можеш да ти пука и едновременно с това да пазиш себе си.
Това са важни уроци за едно дете, което лесно може да носи повече от света в себе си, отколкото му принадлежи.
Понякога девятката изглежда много спокойна, когато всъщност преживява силно случващото се. Тя може внимателно да изслуша, да не реагира бурно и дори да създаде впечатление, че дадена ситуация не я е засегнала. Вътрешно обаче може дълго да мисли за нея, да я преживява отново и да се опитва да разбере защо някой е постъпил по определен начин.
Родителят не трябва автоматично да приема външното спокойствие за емоционална устойчивост. Понякога зад него стои просто много добре скрита чувствителност. Полезно е от време на време да оставя отворена врата за разговор: „Ако някога искаш да поговорим за това, аз съм тук.“ Без разпит, без настояване и без детето да бъде принуждавано веднага да назове какво чувства.
При девятката може да има и известна противоречивост. В един момент тя е щедра, отзивчива и готова да даде всичко, а в друг може да изглежда дистанцирана, хладна или силно съсредоточена върху себе си. Това не трябва автоматично да се тълкува като непостоянство на характера. Понякога чувствителното дете просто се оттегля, когато е дало прекалено много или когато е претоварено от хората около себе си.
Важно е да се научи да разпознава тази граница преди изтощението. Да не чака, докато вече не може да понесе никого, за да си позволи време за себе си. Така постепенно ще разбере, че грижата за собственото му пространство не е егоизъм, а необходимост.
Девятката често притежава прекрасно чувство за хумор и любов към необичайното. Тя може да се забавлява с абсурда, да измисля представления, шеги, персонажи и истории и да има естествено желание да създава настроение около себе си. Домашният театър, костюмите, камерата, музикалните инструменти, качествените материали за рисуване и книгите могат да дадат пространство на богатото ѝ въображение. Шахът, телескопът и заниманията, които разширяват погледа към света, също могат да бъдат много подходящи. А собствен малък куфар за пътуване може да бъде не просто играчка, а символ на нещо, което често присъства в природата на девятката – желанието един ден да види какво има отвъд познатия свят.
Животните също могат да имат особено място в сърцето на това дете. Грижата за домашен любимец може да развие отговорност, нежност и способност да разпознава потребностите на друго същество. Но както при всяко дете, животното не бива да бъде подарявано само като средство за „възпитаване на отговорност“. Възрастният остава отговорен да гарантира, че животното получава необходимата грижа, ако ентусиазмът на детето намалее.
Една от по-фините особености на девятката е способността да усеща какво искат да чуят другите. Тя наблюдава реакциите им, разбира настроенията и може много добре да приспособява поведението си към средата. Това я прави социално интелигентна, но крие и определен риск – постепенно да започне да казва онова, което ще бъде прието добре, вместо онова, което действително мисли.
Дете, което лесно усеща хората, може да стане прекрасно в това да бъде различно за всеки.
Едно пред учителите, друго пред приятелите, трето пред родителите. В известна степен това е нормална част от социалното развитие, но при девятката е особено важно постепенно да се изгражда усещане за собствен вътрешен център. „Какво мисля аз?“, „Какво искам аз?“, „Как бих постъпил, ако не се страхувах, че някой ще бъде разочарован?“ са въпроси, които с времето могат да ѝ помогнат да различава емпатията от приспособяването.
Защото способността да разбираш всички гледни точки има една особеност – понякога става трудно да разбереш коя е твоята.
Родителят може да помогне, като не възнаграждава детето единствено за това, че е мило, удобно и разбиращо. То трябва да има право да не е съгласно, да има различно мнение, да откаже, да не хареса някого и да постави граница. Състраданието няма стойност, ако изисква постоянно изоставяне на собствената позиция.
Отношенията с родителите могат да бъдат изключително значими за девятката. В оригиналните описания на това число често се поставя особен акцент върху бащата, но по-полезно е да погледнем по-широко към начина, по който детето изгражда образа на значимите възрастни. Девятката има склонност да идеализира хората, които обича и уважава, и родителят лесно може да се превърне в един от първите ѝ големи идеали.
Това носи и отговорност.
Детето може да вижда майката или бащата като силни, добри, справедливи и почти безгрешни. С порастването неизбежно започва да открива, че родителят е обикновен човек – има слабости, допуска грешки, понякога постъпва несправедливо и невинаги знае правилния отговор. За девятката това разочарование може да бъде болезнено, но е и важна част от съзряването.
Родителят не трябва да поддържа образа на собствената си непогрешимост. Много по-ценно е детето да види възрастен, който може да каже: „Тук сгреших“, „Не постъпих добре“, „Съжалявам“. Така идеализацията постепенно се заменя с нещо много по-зряло – уважение към реален човек, а не поклонение пред идеализиран образ.
Ако бащата е важна фигура в живота на детето, неговото присъствие, отношение и последователност действително могат да имат голямо значение, както и тези на майката или друг основен възрастен, който изпълнява стабилна родителска роля. Особено вредно би било обаче да се внушава на детето, че бъдещото му щастие зависи от единия родител. Психологическото развитие е много по-сложно и се изгражда от цялата система на отношения, темперамента на детето и преживяванията му.
По-важният въпрос е дали девятката има поне един възрастен, пред когото може да бъде истинска. Някой, когото не трябва да впечатлява, утешава или идеализира. Някой, който остава близо и когато детето е разочаровано, ядосано, объркано или не особено „добро“.
При родените на 18 и 27 число основната природа на девятката може да се проявява по различен начин. При 18 чувствителността и идеализмът могат да се съчетават с по-силна воля и желание за влияние. Такова дете може да бъде много емоционално въвлечено в случващото се и едновременно с това да иска активно да го променя. При него е особено важно да се развива способността да различава кое действително е в неговата власт и кое не е. Иначе може да поема прекалено много битки, включително такива, които не са негови.
При родените на 27 число може да има силна комбинация между чувствителност, наблюдателност и дълбоко мислене. Такова дете може да бъде по-селективно в това кого допуска близо и да има силна потребност да разбере смисъла зад случващото се. При него родителят трябва да уважава моментите на оттегляне и размисъл, без да позволява те да се превърнат в пълно затваряне от хората.
Една от най-важните задачи за всички деца с числото „9“ е постепенно да приемат несъвършенството на света, без това да унищожи вярата им в доброто. В началото те могат да имат много ясна представа как хората би трябвало да се държат, как приятелите трябва да постъпват, какво означава добър човек и как би трябвало да изглежда справедливият свят. Реалността неизбежно ще нарушава част от тези представи.
Родителят не трябва да бърза да ги „закалява“ с послания като „Такъв е животът“, „Хората са лоши“ или „Ще свикнеш“. Това не създава мъдрост. Създава цинизъм.
По-ценният урок е друг: светът е несъвършен и въпреки това в него има много добро. Хората могат да разочароват и въпреки това има хора, на които си струва да се довериш. Несправедливостта съществува, но това не означава, че добротата е безсмислена. Не можеш да поправиш всичко, но можеш да избираш какъв човек ще бъдеш ти.
Точно тук чувствителността на девятката може да се превърне в истинска зрялост.
Основната задача във възпитанието на това дете не е да го направим по-малко чувствително, по-практично или по-недоверчиво, за да не бъде наранявано. Задачата е да му помогнем да запази голямото си сърце, като едновременно с това развие граници и реалистичен поглед към хората. Да вижда доброто, без да си затваря очите за лошото. Да бъде съпричастно, без да носи болката на всички. Да помага, без да се превръща в спасител. Да разбира хората, без постоянно да се приспособява към тях. Да мечтае за по-добър свят, без да се разрушава всеки път, когато действителността не отговаря на идеала му.
Когато детето с числото „9“ расте в среда, в която чувствителността му не е осмивана, идеализмът му не е разбиван насила, а добротата му не е използвана, постепенно то започва да превръща всичко това в много по-зрели качества. Чувствителността се превръща в емпатия, въображението – в творчество, идеализмът – във визия, а способността да вижда хората – в дълбоко разбиране на човешката природа.
И може би най-важният урок за това дете е, че не е необходимо светът да бъде съвършен, за да го обича. Не е необходимо хората да бъдат идеални, за да вижда доброто в тях. Нужно е само да се научи да различава любовта от идеализацията, състраданието от саможертвата и надеждата от отказа да вижда реалността. Тогава голямото му сърце няма да бъде слабост, която светът непрекъснато наранява, а една от най-силните му способности да живее в него, без да губи човечността си.